RU
Back to top hospitalburgasmed.bg

Честите температурни вариации през пролетта са изпитание за хората със сърдечносъдови проблеми

Честите температурни вариации през пролетта са изпитание за хората със сърдечносъдови проблеми Честите температурни вариации през пролетта са изпитание за хората със сърдечносъдови проблеми Честите температурни вариации през пролетта са изпитание за хората със сърдечносъдови проблеми
Честите температурни вариации през пролетта са изпитание за хората със сърдечносъдови проблеми

Флагман.БГ

  

26.04.2023г.

 

Автор: Радостина ГЕОРГИЕВА

 

Симптомите на пролетната умора могат да маскират едно обострено хронично или новопоявило се кардиологично заболяване

 

Д-р Диян Господинов е кардиолог в МБАЛ „Бургасмед“, началник на Интензивен сектор. Завършва медицина през 2016 г. в Стара Загора. От 2017-2021г. специализира кардиология към Медицински Университет "Проф. Д-р Параскев Стоянов"- Варна. Специалност Кардиология придобива в София през 2021 г., като същата година защитава магистратура по "Здравен мениджмънт".  През 2016 г. той постъпва на работа като лекар в Отделението по кардиология на МБАЛ "Бургасмед".

 

Професионалните му интереси са насочени в областта на ехокардиографията и превантивната кардиология.

 

0т 2022г. д-р Господинов е редовен докторант с тема на дисертационния труд насочен към сърдечната недостатъчност. Автор и съавтор е на няколко публикации в международни списания. Има участия на конгреси и семинари в страната. Преподава на студенти по медицина в Стара Загора.

 

 Д-р Господинов притежава сертификат за високоспециализирана дейност – Ехокардиография. Има участия в национални и международни конгреси, обучения и семинари по специалността.

 

Той е член на Български лекарски съюз, на Дружество на кардиолозите в България, на Съюза на учените, а също и на Европейската асоциация за сърдечен ритъм и на Европейското дружество по кардиология. Освен това е член на Българска асоциация по сърдечносъдова образна диагностика. Д-р Господинов е и заместник-председател на младежка секция към РЛК- Бургас и секретар на младежко дружество към Тракийско дружество - Бургас.

 

Д-р Господинов, как влияе на хората със сърдечносъдови проблеми сегашното неустойчиво време с рязка смяна на топли и студени дни?

По принцип, за да се постигне устойчива адаптация към температурна вариация от 5-10 °C са необходими между 7 и 12 денонощия. На тези промени, организмът реагира с промяна в тонуса на кръвоносните съдове, скоростта на кръвотока, честотата на сърдечните съкращения и дълбочината на дишането. Здравият човек е способен достатъчно бързо да се адаптира към промените. Проблемът тук настъпва за хора, които имат известно сърдечносъдово заболяване и са поли-или коморбидни. Променливото време, характерно за началото на топлото полугодие, повлиява кръвното налягане. Студеното време обикновено повишава кръвното. Студът стеснява кръвоносните съдове, което води до нужда от по-голямо натоварване на сърцето, за да се изпомпва кръв през вените и артериите. Топлото време разширява съдовете и понижава стойностите на кръвното налягане. При чести промени в температурата на околната среда, влажността и атмосферното налягане, кръвното налягане също търпи колебания.


Съществува ли риск за здравето, ако този преходен период продължи твърде дълго?

Вариациите в кръвното ще доведат до изостряне на хронични сърдечносъдови заболявания. При хората без подлежащи такива, най-често през този сезон наблюдаваме оплаквания като отпадналост, замаяност, чувство на слабост, шум в ушите и проблеми с концентрацията. Предполагам повечето хора знаят, че през лятото поради спадне на артериалното налягане най-често се налага редуциране на приеманата доза от антихипертензивните медикаменти. През зимата поради студеното време и тенденцията за повишаване на артериалното налягане, кардиолозите най-често увеличаваме дозата на приеманите медикаменти. Честите температурни вариации, през пролетта и есента са изпитание не само за нашите пациенти, но и за нас кардиолозите. Затова през този сезон съветвам своите пациенти да ме информират за своя здравословен статус по-често и при всяко неразположение, свързано със сърдечният им статус да провеждат контролен преглед.

 

Как хората най-лесно могат да различат симптомите на пролетната умора и на настъпили кардиологични усложнения?

Макар че пролетната умора (думата има старогръцки произход и означава „без сила“, какъвто е и основният симптом на това състояние) не е диагностицирана като болест, тя представлява ярко изразена промяна във функциите на организма при преминаването от зимен към пролетен период. Тази промяна е свързана най-вече с нивата на серотонина в тялото, познат още като “хормон на щастието“. Тъй като този хормон не може да бъде произвеждан без достатъчно количество дневна светлина, в края на зимата в организма започва да доминира друг хормон – мелатонин, който пък е отговорен за съня. Неравномерният баланс между тези два хормона ни кара да се чувстваме сънливи, меланхолични, отпаднали и демотивирани. Друга причина е, че през зимата обикновено се храним с по-калорична храна, хабим по-малко енергия и е по-трудно да се почувстваме изтощени. Обратно, със затоплянето на времето започваме да приемаме по-леки храни, но за сметка на това изразходваме повече енергия, което е предпоставка да се чувстваме по-изморени. Удължената продължителност на деня, която внезапно повишава нуждата от енергия в организма, води до няколкоседмична отпадналост преди тялото да е наваксало с енергийните си депа. Зимата е и сезон, по време на който естествените защитни сили на организма отслабват, защото по-често се срещаме с вируси и бактерии и това го изтощава. Освен това, менюто ни през зимните месеци е бедно на плодове и зеленчуци, а така се лишаваме от фибри, витамини, вода, витамин С, витамин А, желязо, цинк и други. Всички тези фактори водят до симптоми като лесна уморяемост, сънливост през деня - въпреки достатъчно количество сън в денонощието (7-9 часа), липса на желание за извършване на ежедневните дейности. Освен това е налице загуба на апетит и промяна в телесното тегло, замаяност, световъртеж, главоболие, намален мускулен тонус и понижена двигателна активност, както и намалени памет и концентрация.

Както хората сами могат да видят, тези  симптоми могат да маскират едно обострено хронично или новопоявило се сърдечно заболяване. Затова единственият надежден начин за разграничаване на двете състояния е консултация с лекар и съответно при нужда да се назначат необходимите изследвания.

 

В контекста на предстоящия на 17 май Световен ден за борба с хипертонията, какви прояви предвижда вашето отделение?

В тази връзка сме решили да проведем безплатни профилактични прегледи в седмицата от 15 до 19 май, всеки ден между 15:00ч. и 17:00ч. Те ще включват измерване на артериално налягане, ЕКГ и при нужда ехокардиография. Целта е да осъществим профилактика в три етапа – първична, за ограничаване на рисковите фактори и да не се допусне развитие на болест; вторична – за ранно откриване на заболяване и недопускане на усложнения и третична профилактика, засягаща вече появилите се усложнения, като тя е насочена към тяхното правилно лечение и проследяване, за да не се допуска задълбочаването им и инвалидизиране на болния.

 

Какви са вашите препоръки към пациентите за поддържане на нормално кръвно налягане?

Хипертонията, или високото кръвно налягане, се дефинира като системно измервани стойности на систолното налягане над 140 mmHg и над 90 mmHg за диастолното. Има рискови  фактори, които колкото и да се опитваме не можем да променим – това са възрастта, полът, етническата принадлежност и фамилната обремененост. Нашите усилия са насочени към тези, които подлежат на корекция. Те могат да бъдат намалени или контролирани с промяна в навиците и поведението. Правейки определени промени в начина си на живот, хората могат да намалят риска от развитие на сърдечносъдови заболявания. Примерите включват тютюнопушене, диета и упражнения. Пушенето, този вреден навик стеснява кръвоносните съдове, което увеличава кръвното налягане. То намалява и количеството кислород в кръвта, което кара сърцето да бие по-бързо, за да компенсира и от своя страна повишава кръвното налягане, затова трябва да се спре пушенето. Друг фактор, който можем да коригираме е количеството приет алкохол. Проучванията показват, че пиенето е свързано с около седем единици по-високо систолично кръвно налягане. Препоръчително е жените да не приемат повече от 20 – 30 мл етанол дневно или 150 мл седмично, докато при мъжете количеството не бива да надвишава 30 – 40 мл на ден или 200 мл за седмица. Нужно е също да се редуцира ползването на сол в храната, тъй като приемът на повече от 5 г сол на ден може сигнификантно да повиши стойностите на артериалното налягане. Дневната доза сол не бива да надхвърля една равна чаена лъжичка.

Липсата на редовна физическа активност е важен рисков фактор за сърдечносъдови заболявания и увеличава шансовете на човек да бъде с наднормено тегло, да има високо кръвно налягане и да развие други състояния, които правят сърдечносъдовите заболявания по-вероятни. Минималната физическа активност, която трябва да имаме е поне 4 пъти седмично по 30-40 минути.

Острият стрес също е фактор, който може да  увеличи сърдечната честота и да активира симпатиковата нервна система,  което от своя страна повишава кръвното налягане.

Препоръчвам на пациентите да измерват кръвното си налягане ежедневно по едно и също време, да приемат предписаните им медикаменти също всеки ден и в точно определено време, като не трябва да пропускат прием. За съжаление, въпреки усилията ни продължава  да расте броят на хипертониците с лош контрол на кръвното налягане.